Адина Пинтилие: Не ме докосвай не е експеримент за елитарна публика
Като предизвикателство, обвързвано с доста рискове определя дебютния си пълнометражен филм „ Не ме докосвай “ румънският режисьор Адина Пинтилие. Филмът бе отличен със „ Златна мечка “ на Берлинале и скоро излиза на екран и у нас. Пинтилие е посетител на София Филм Фест.
Лентата споделя историята на жена, която изпитва под паника боязън от непознато допиране, тъй като не може да одобри тялото си за свое. За едни филмът е демонстрация на безспорна искреност, други го дефинират като чисто воайорство.
„ Не ме докосвай “ не е просто филм, а изследване на интимността, което започнахме преди години. Проектът е умислен за доста платформи. Ще има още няколко пълнометражни кино лентата и серия от по-кратки. Планираме да създадем и интерактивен пърформанс в музей, където ще има опция за взаимоотношение непосредствено с персонажите, а също по този начин и видеоинсталация и интерактивен уебсайт. Така че е много по-сложно ", описа Адина Пинтилие в особено изявление за " Хоризонт ".
" Това е надълбоко човечен филм, предложение за разговор. Целта му е общуването с допустимо максимален кръг от хора. Комуникацията, която филмът предлага, е доста уместна, тъй като е покана за емпатия, покана да прегърнеш другия, другия от теб. Този разговор е изключително използван през днешния ден, когато следим възхода на националисти и извънредно десни обединения към властта. Агресивният дискурс, нетолерантността и злоупотребата нарастват на всички места. Този вид филми са доста значими в такива дни. Мисля, че може да има комерсиални прожекции, само че може да съществува и в изложба, музей, концептуално пространство ", счита Пинтилие.
За нея филмът е провокационен от две гледни точки - като развой, само че и като финансиране:
" Защото описваме сюжет, който за хората е табу и в какъвто е мъчно да се разровиш. Но е предизвикателство и тъй като провокирахме границите на киноезика. Със смесицата сред нереалност и действителност, ние не работихме по класическите правила на фикционалното кино и имаше доста непредвидими моменти. Камерата беше повече очевидец. /.../ Често героите на кино лентата са в разговор с камерата и фена. В този смисъл доста от хората, които ни финансират, са се почувствали несигурни, тъй като това е необикновен метод да правиш кино. Но това не е пробен филм, тъй като визията за опит е стигматизирана - че филмът е нишов, за дребна елитарна аудитория. Това просто не е правилно. „ Не ме докосвай ” е опит с киноезика, само че е доста налично и човешко предложение за другарство. "
Трудно възприемаме голотата, тялото, сексуалността, макар че са значима част от живота ни, акцентира Адина Пинтилие по отношение на разгорелите се към кино лентата полемики за границите:
" Филмът е огледало, само че разговорът по тематиката за някои е неуместен. Защо не можем да го приемем? Да, всеки има тяло, мечти, полово държание. По време на фотосите работихме с книга на психоаналитик и терапевт, съгласно която половото държание и мечти са ключ към душeвността ни. Ако можеш да погледнеш почтено към тези аспекти от живота си, пред които постоянно е доста неловко да се изправиш, можеш да схванеш толкоз доста за други динамичности в общуването, които те затрудняват. Когато не се съдиш прекомерно строго и започнеш да се разбираш, ще приемеш себе си, само че и другите. Този развой предизвиква емпатията и толерантността, изобщо окуражава ни за различен вид връзка в обществото. "
Често се надяваме толкоз мощно на контакт, търсим фамилиарност, само че за какво е толкоз мъчно да я реализираме, да разчитаме на другия, пита Адина Пинтилие:
" Филмът те кара да осъзнаеш това по какъв начин някои вътрешни граници могат да те спрат в връзките ти с другите. Мисля, че оказва помощ да схванеш повече както себе си, по този начин и останалите, оказва помощ да се доближиш до човек, който може би е доста по-различен от предстоящото, само че пък разбираш, че в него има толкоз хубост и човечност. Филмът е покана да поставиш под въпрос личните си предразсъдъци за интимността. "
Цялото изявление на Лора Търколева с Адина Пинтилие чуйте в звуковия файл.
Лентата споделя историята на жена, която изпитва под паника боязън от непознато допиране, тъй като не може да одобри тялото си за свое. За едни филмът е демонстрация на безспорна искреност, други го дефинират като чисто воайорство.
„ Не ме докосвай “ не е просто филм, а изследване на интимността, което започнахме преди години. Проектът е умислен за доста платформи. Ще има още няколко пълнометражни кино лентата и серия от по-кратки. Планираме да създадем и интерактивен пърформанс в музей, където ще има опция за взаимоотношение непосредствено с персонажите, а също по този начин и видеоинсталация и интерактивен уебсайт. Така че е много по-сложно ", описа Адина Пинтилие в особено изявление за " Хоризонт ".
" Това е надълбоко човечен филм, предложение за разговор. Целта му е общуването с допустимо максимален кръг от хора. Комуникацията, която филмът предлага, е доста уместна, тъй като е покана за емпатия, покана да прегърнеш другия, другия от теб. Този разговор е изключително използван през днешния ден, когато следим възхода на националисти и извънредно десни обединения към властта. Агресивният дискурс, нетолерантността и злоупотребата нарастват на всички места. Този вид филми са доста значими в такива дни. Мисля, че може да има комерсиални прожекции, само че може да съществува и в изложба, музей, концептуално пространство ", счита Пинтилие.
За нея филмът е провокационен от две гледни точки - като развой, само че и като финансиране:
" Защото описваме сюжет, който за хората е табу и в какъвто е мъчно да се разровиш. Но е предизвикателство и тъй като провокирахме границите на киноезика. Със смесицата сред нереалност и действителност, ние не работихме по класическите правила на фикционалното кино и имаше доста непредвидими моменти. Камерата беше повече очевидец. /.../ Често героите на кино лентата са в разговор с камерата и фена. В този смисъл доста от хората, които ни финансират, са се почувствали несигурни, тъй като това е необикновен метод да правиш кино. Но това не е пробен филм, тъй като визията за опит е стигматизирана - че филмът е нишов, за дребна елитарна аудитория. Това просто не е правилно. „ Не ме докосвай ” е опит с киноезика, само че е доста налично и човешко предложение за другарство. "
Трудно възприемаме голотата, тялото, сексуалността, макар че са значима част от живота ни, акцентира Адина Пинтилие по отношение на разгорелите се към кино лентата полемики за границите:
" Филмът е огледало, само че разговорът по тематиката за някои е неуместен. Защо не можем да го приемем? Да, всеки има тяло, мечти, полово държание. По време на фотосите работихме с книга на психоаналитик и терапевт, съгласно която половото държание и мечти са ключ към душeвността ни. Ако можеш да погледнеш почтено към тези аспекти от живота си, пред които постоянно е доста неловко да се изправиш, можеш да схванеш толкоз доста за други динамичности в общуването, които те затрудняват. Когато не се съдиш прекомерно строго и започнеш да се разбираш, ще приемеш себе си, само че и другите. Този развой предизвиква емпатията и толерантността, изобщо окуражава ни за различен вид връзка в обществото. "
Често се надяваме толкоз мощно на контакт, търсим фамилиарност, само че за какво е толкоз мъчно да я реализираме, да разчитаме на другия, пита Адина Пинтилие:
" Филмът те кара да осъзнаеш това по какъв начин някои вътрешни граници могат да те спрат в връзките ти с другите. Мисля, че оказва помощ да схванеш повече както себе си, по този начин и останалите, оказва помощ да се доближиш до човек, който може би е доста по-различен от предстоящото, само че пък разбираш, че в него има толкоз хубост и човечност. Филмът е покана да поставиш под въпрос личните си предразсъдъци за интимността. "
Цялото изявление на Лора Търколева с Адина Пинтилие чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ